Аз имам свят, във който си отивам,
когато почнат есенните дъждове.
Там всичко е красиво,
нищо не умира.
Там сълзите дори не са солени
и мога даже да се скрия,
когато нещо ме боли.
Аз имам свят, където влизам
единствено и винаги сама.
Там може да отидеш само,
ако не си забравил вече
смеха и детските игри.
Там чакат всички,
подминати от нас мечти,
върнете се – те чакат,
да се обича – не тежи.
© Елена Бързева All rights reserved.