В моя август няма жарко слънце,
а студът превръща очите ми в лед.
Сковава всяко топло зрънце,
което, преди време, миришеше на мед.
Дърветата болезнено са побелели,
клоните им пробождат моите мечти.
От многото облаци устните изпръхнаха,
а когато малко се затопли... истински боли...
Земята под краката ми е нереално хлъзгава,
от толкова падане белезите ми сякаш са вродени.
Докоснеш ли ме, ще усетиш кожата ми - грапава,
която кърви само през септември... ...