Моят Август със разгърдена риза
е вълната, а аз съм му бряг.
Пак към мен устремен се разлива
над морето развял пенест флаг.
Моят Август на сън все прилича.
Аз го чакам, като малко дете.
Зная, че и той като луд ме обича,
и за мен от небето звездици краде.
Всеки миг и частица от време
в своята кошница сбира за мен.
Но когато във мене се влее,
ще си тръгне, защото съм есен.