Аз загубих моя малък брат.

Студената земя го прегърна 

и той потъна в нея...

Няма го вече тук, на този свят...

Само в съня ми веднъж се завърна,,,,

Той дълго

все воюваше с мен, 

а аз не го разбирах...

Обиждах се, ранявах се, 

студено...

Затворена в проблемите

на своя тъжен свят,

не го разбирах

и го отминавах...

Но.

аз обичах моя малък брат! - 

когато препускаше през живота

на своите бели въздушни коне,,

когато посрещаше Слънцето

с чистата детска усмивка,

когато с готовност раздаваше

доброто си 

неразбрано сърце...

Не порасна

моя малък брат...

Едно дете 

си остана докрая...

Прие го жадната Земя

и няма да го видя вече, зная...

Така е тъжно

и така боли

защото го обичах,

обичах това искрящо

негово сърце,

детинските му

надежди и копнежи,

наивната му детска усмивка,

безпомощното шляпане

в дълбините на живота

и силния му дух

да продължи...

Не порасна

моя малък брат...

За това, може би,

най-много боли ме...

Нито Слънце

живота му огря,

нито птичка

там песен запя -

погълна го

разрушеният ни живот

и уби го сам...

шляпане