Моят ден | |||
След толкова любови... | |||
аз оцелях... | |||
И в този час се питам - | |||
къде най-много бях? | |||
Обичана. Да. Много. | |||
И аз от себе си раздавах... | |||
Но, свършеше ли любовта, | |||
аз просто заминавах. | |||
Тя втори въздух е за мен... | |||
Не мога миг дори без нея... | |||
Едва ли ще ме разберете, | |||
но тя ми е крилете. | |||
Обичам, пак горя | |||
и все по-силно става отпреди. | |||
Защо ли? Толкова е ясно - | |||
"пораснала" съм пак, нали? | |||
И в този ден на равносметка, | |||
аз себе си иронизирам. | |||
На себи си аз търся сметка. | |||
Мой ден е, днес съм се родила. | |||
Така е. С вик съм се явила... | |||
и с вик ще си отида. | |||
Дали добре живях? | |||
Любов, че имаше ми стига. | |||
Е, май се натъжих... | |||
Така е с всяка следваща година. | |||
Какво ли да си пожелая? | |||
Ами... дано ме има... | |||
(на този ден... и догодина…) | |||
09.10.2009г. |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Честито, Мариана!
"Любовта е второто слънце на света"