Днес започвам деня с чаша силно кафе за отскок,
после слагам грима си – усмивка, запазена марка.
Светогледът разви се с годините, стана широк,
тръгвам смело напред, сякаш стъпва по жар нестинарка.
Всеки ден е такъв, какъвто поискам да бъде,
но не страдам от алчност, внимавам какво пожелавам.
Към Вселената пращам своите мисли безплътни,
тя извайва от тях най-доброто за мене накрая.
Днес денят ме зове, от него късметче си взимам,
с пеперудени шарки, пъстротата най ми подхожда.
Всичко друго забравям, вяра си нося за трима,
да изчиства сърцето от всеки сигнал за тревожност. ...