Сутринта ме вятъра забрули
гонещ облаците луди,
ах, внимавай бе гамен
възкликнах възмутен.
А той ме нежничко погали,
и ми каза: След мене идват хали,
те ще стоплят твоят цвят,
а слънцето след малко ще ти прати
и от своя благодат.
И докато се сетя да се извиня,
той изчезна пак във небесата,
освети ми той деня ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up