Любовта е сложна дума,
хиляди смисли в нас поражда тя,
не е от букви просто сума -
чувствайки я... аз летя!
Разсъждавайки сега безгласно,
мислите препускат в неуморен бяг,
зная, че за любовта да пиша е опасно -
неразгадан, далече е този райски бряг.
Но думички започвам да редя -
дали всеотдайност, грижа за другия е тя?
Или мистерия неразгадана, нежен стон,
а може би роза, разцъфтяла на розов фон?
Вкусвайки я, сякаш вкусваш мед,
чувайки я, звучи чуден сонет,
докосвайки я - нежен сатен...
И провикваш се: "Искам я само за мен."
За други любовта е сила,
глътка въздух във вакуум сив,
сламчицата удавника спасила,
превърнала и жабата в принц красив.
..........
И снощи моят дядо ми каза:
"Любовта, мила Дани, няма степен по-по-най,
уж съществително е, но градация не съществува,
просто любов е и... край."
Ококорих кафеви очи,
казах си:"Моя дядо истини реди."
Няма любов, по-любов и най-любов -
има само една любов
и винаги за нея трябва ти да си готов.
© Даниела All rights reserved.
с обич за теб и за дядо ти...много хубав стих!