Надраска злобно думи по сърцето ми
със стар и неподострен молив.
Безжалостно разкъсваха ръцете ти,
без капка милост. Но не се помолих.
И ти не спря. А сякаш в транс
налудничаво драскаше безумия,
видял изглежда сетен шанс
да демонстрираш ярко скудоумие.
Тълпата може и да аплодира,
за зрелища отдавна гладна.
За нея все едно е кой умира,
по-важно е единият да падне. ...