Кой си ти?
Мъж със сини очи

или...

Дявол с черни коси...
Тъй омаен си ми ти.

Нощем сънувам сините ти очи...

... стоят и ме следят.

Гледат ме с любопитство и изучават

всяко мое движение.

А катранената ти коса

говори само за самота.

Поглед обърна ли към теб,

веднага се прикриваш.

Слагаш тая тъмна като бездна коса

пред тюркоазените си очи.

Защо се криеш?

Късно е, вече попаднах

в магията ти красива.

Не мога да спра да те гледам!

Искам да те притежавам!

Ставам като онези момичета, които искат

всичко по витрините на бутиците.

Но осъзнах!

Моето желание към теб е много по-силно.

Ти не си тениската ми любима!

Ти не си китарата ми стара!

Ти не си обиците ми сапфирени!

Не!

Но знам, че...

Тениската ще ми стане малка.

Ще износя струните на китарата.

Дори и сапфирените обици ще изгубят блясъка и красотата си.

А ти!

Ти си тениската, която ще нося вечно!

Гласът ти ще надмине песента на китарата!

А очите ти... те ще надминат всяко бижу!

Ти не си мъж със сини очи!

Ти не си дявол с черни коси!

Ти не си всичко, което притежавам!

Ще дам душата и сърцето си за теб!

Защото ти си моят извор с мечти!