Моят живот... сега

Feb 5, 2008, 5:15 PM

Poetry » Phylosophy

924 0 22

Тъжно ми е...
Очите преливат със сълзи.
Кървави капчици болка извират
от недрата на душата ми...
На колене стоя и се моля
пред олтара на надеждата.
Какво ли очаквам, накъде ли е мойта пътека? -
Но лъч светлина не идва... отникъде...
И така...
Стоя и се моля.
А животът ми превива гръб,
закован от съдбата ми да стои на място - ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Моят живот... сега

Want to read more?

Random works