Sep 4, 2012, 4:21 PM

Моят лекарски дълг 

  Poetry » Civilian
400 0 0

На село тичам ден и нощ...
Не казвам никога  не искам!
Не знам, не мога - са кудош

.И аз така си нося риска.

Протягам своята ръка...
и всеки може да я хване!
Изпълвам си дълга така,
сред селски болести и рани.

Аз бдя над четири села...
Не мога дъх да си поема!
О, тежка е короната била!
Но аз тъй искам да я взема!

За мене няма късен час 
да  срещам мойте пациенти!
За мене "Клетвата" ми е на власт 
и страдащите пациенти!...
   1959 г. Турски Острец

 

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??