Когато спрях да трупам думи в мене,
разбрах – за себе си съм непозната.
Зад казаното, тишината стене,
а точките разкъсват свободата.
От моя лист изчезват редовете,
а думите отлитат, като птици.
О… моят лист! …
От лист ще стане цвете
и мисля да го нарека: Деница.
© Деница Гарелова All rights reserved.