Ще те целувам тихо и пронизващо,
дорде не се превърнеш в наранен войник,
ще те желая смело и нестихващо,
прострелвайки те с мълчаливия си вик!
Ще ме прегърнеш близо... до сърцето си,
опиянен от бляскаво шампанско и мечти.
Тъй както старец милва през сълзи детето си,
желаещ нови върхове да покори...
Ще пожелаеш вечността в очите ми,
пробягваща безмълвно покрай стария ми стан...
Със своите ще утолиш сълзите ми,
потъващи безлунно във света ти неразбран...
Ще падам шеметно в душата ти,
като роса, разцепена от звездния екран,
безизразно преследваща мечтата ти
и тайно молеща се...
да открия място и за мене ТАМ!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
Невероятни, попадения, елексир!!!