Не следвам никой. Пътят си е мой
и аз вървя спокойно и уверено.
Отсечка права след остър завой,
сякаш се надбягваме със времето.
Дълго скитах по пътища чужди
преживявах на други неволите.
Извървях километри ненужни
и играх второстепенни роли.
Оплетох се във жалки полуистини,
които ме боляха и объркваха.
Обърнах рязко, бяха ме притиснали,
и хукнах презглава като побъркана. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up