Започва пътят ми през слънчевия юни
и с топлината си по лятото ме води.
Вървя по пътища, понякога безумни,
към върхове, към пропасти огромни.
Отдавна на големите в света живея,
товара земен, си нося неуморно.
Щастлива, тъжна, обичам да се смея
и пазя в мен едно момиче непокорно.
Щурчето на прага ми още свири,
със свойта чудна песен ми напомня,
че любовта си срещнах пак през юни
и цял един живот, денят ми топли. ...