Ти можеш и сама в мрака да ме оставиш,
можеш и нашата любов набързо да забравиш,
но знам, че ти до края там дълбоко ще стоиш,
там дълбоко, в моето сърце, ти тихо ще си спиш.
Аз тихо ще плача, но знам, че ти просто ще мълчиш.
Знам, че ще ми липсваш и тайно ще мечтая,
ще ми се иска отново така добре да те опозная.
Някъде надалече, без тебе аз просто ще витая,
но сега дали ще мога твойте чувства да позная,
дали ще мога аз на улицата да те разпозная?