Dec 18, 2007, 9:12 AM

Моят страх 

  Poetry » Other
1100 0 13
Плачат стените...
Прозорецът тъмен е...
Сълзите разплискват се в сивкава прах...
Горят очите...
Животът отминал е...
Ръцете самотни, препълнени с грях...
Отлита надеждата, бледнеят страните...
Гласът - захриптял, раменете - превити....
И няма бъдеще...
Душата - неспомняща...
И толкова тъжно сърцето, безпомощно...
Във стаята - никой... Там болка вилнее... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Михалева All rights reserved.

Random works
: ??:??