От бял котел вода ще Ти налея!
Ще свия страховете на кълбо
и песен за Любов ще Ти запея
под сянката на върбово листо!
С нюансите на думите Те стигам,
ще милвам огнедишащия звяр!
Змеица съм и кротко Ти намигам,
за болката ти съм открила цяр!
Венец от дъхави цветя изплитам!
Омесвам с обич обредния хляб.
Като сияние, в хармония политам
към бялата страна на твоя свят! ...