Ех, да можеше да видиш
през моите очи
красотата на града...
Всичко в мен мълчи.

Това е моят дом,
това е моят свят!
Пълен с цветове,
на любов така богат.

Ако можех да живея вечно,
щях в скитница да се превърна.
Всяко кътче да пребродя,
всяко камъче да зърна.

Вятърът е тъй прекрасен
и нежен е дъждът...
Всичко става по-красиво
щом заспи градът.

Когато птиците запеят,
а звездите заблестят
усмивката ми не изчезва
и лети, лети умът...

Живееш в свят прекрасен,
пълен с хора със мечти.
Недей ги натъжава...
утре тъжен може да си ти.

И ако няма кой да ти помогне,
няма кой да подаде ръка,
не се изпълвай със омраза,
не свеждай ти глава.

Усмихни се на луната,
мъката ù сподели.
Аз знам, че ще те чуе
и вече няма да боли.

Ех, да можеше да видиш
колко е красив града!
Как с обич се изпълваш
щом осъзнаеш, че си у дома.