Моят свят

Когато настръхне тишината,
светът изглежда толкова сам.
Тогава страшно  много ми се иска
да напиша стих. С търпение.
С любов. И с вяра. С тишини и дъжд.
Да го прошепна в топла сълза,
в няколко нотички. За теб.
В няколко късчета сладка зрялост. 
Да  го случа премалял жадно
в безвремието на зимната нощ.
Защото това са моят стих
и моята сълза. Моето изкупление.
Моят свят. Моето обичане. И ти...

_{© Ванко Николов (Starkmaster}°   ^®vn₎^′