Nov 27, 2013, 4:15 PM

Моята душа 

  Poetry » Love
1042 0 5

Моята душа

 

Една празна и тъмна стая,

в нея хиляди мисли сноват.

Стените студени - черни и грозни,

притискат ме и сякаш крещят.

 

Свит в ъгъла треперя и плача,

в мрака непрогледен съм сам.

Страхът прегръща ме до болка,

дъхът ми пресеква – сигурно ще умра.

 

Навън чувам бурята тежка – гърми и трещи,

Самотата, с яростна злоба, вика и крещи.

Моето име изрича, иска душата ми да сломи

– да събори моите четири стени.

 

Но понякога демонът на любовта Нея довежда,

става ми уютно и топло, дори тъмнината изчезва.

С очите си – зелени и силни, и усмивката – топла и нежна,

веднага към светлината Тя ме повежда…

 

Протегнал ръка – лицето ù красиво да пипна,

но демонът идва, усмихва се леко и я отвежда.

Тогава мракът се връща и светлина не остава,

студът ме обгръща и продължавам да плача…

 

27.11.2013г. София

Кристиан Дочев

© Кристиан Дочев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много добре написано , и много откровено .. Браво
  • Голяма мъка в голяма любов!Добре написано,Кристиян!Харесах!!!
    Поздравление!Хубав ден и привет от мен!
  • Щастливец си,защото обичаш истински!Поздравления за красивия стих!
  • Красива, любяща душа!!!
    Поздравления!
  • Това схитотворение е РАЗКОШНО!Носи толкова истински, дълбоки и нежни чувства!!!!Само една безкрайно красива душа може да напише това!!!! БРАВО НА ТЕБ ПРИЯТЕЛ!!!!!!МНОГО ми хареса!Но според мен най-хубавото е, че си личи как истински обичаш!!!!!А от това по-ВЕЛИКО няма!!
    Моите поздравления!!!
    С безкрайно много уважение!!!!!!!!!!!
    И пожелание с "НЕЯ" да бъдете безгранично щастливи заедно!!!
Random works
: ??:??