Броя капките дъжд, падащи навън,
пред очите ми минават ужасът и самотата,
толкова реални, като незабравен сън.
Много време се крих в тъмнината
и неусетно бях забравила светлината...
... но трябваше да се събудя някой ден,
да усетя кръвта в мъртвите си вени,
да стопля дъха си вледенен,
да задвижа минутите, от болката спрени.
Бях забравила какво са мечтите,
потъвах в сълзите.
Сега моля Безсмъртния за нов живот. ...