Ехх... есен, есен...

Пада лист

и спомени  изникват в мен.

За всеки лист по спомен.

Понякога е светъл, топъл,  озарен.

Понякога  е мрачен.

Унесен в падащият лист

аз тихичко  се притаявам...

Минава време

час след час,

унасям се...

И ето,

в съня ми идваш ти.

Усмихваш се и ме целуваш...

Прегръщам те, държа те за ръка...

И в миг потрепвам  -

Наистина ли?

Ти ли си до мене?

Сега сме  двамата  в килима от листа,

а тези есени листа

са спомените ни с тебе...

Така ми действа есента.

Ехх, есен, есен,

и ето, хванала ме за ръка

ти пак написа своята песен.

Б.Б