Моята есен е тъжна и тиха.
Несресана рошла в ранни зори.
Всяка сутрин в душата ми плахо се сгушва
ококорила с обич огромни очи.
Моята есен е скромно момиче.
С изподрани от скитане колене.
Детското в нея само зиме притихва.
Като прибрано на топло малко дете.
Моята есен не ще да порасне.
Със плитки стърчащи ходи по мен.
Ех, откога, откога все така сме
ръка за ръка. Любовен рефрен.