Oct 23, 2014, 6:07 PM

Моята есен 

  Poetry » Landscape
784 0 3


Моята есен е тъжна и тиха.
Несресана рошла в ранни зори.
Всяка сутрин в душата ми плахо се сгушва
ококорила с обич огромни очи.

Моята есен е скромно момиче.
С изподрани от скитане колене.
Детското в нея само зиме притихва.
Като прибрано на топло малко дете.

Моята есен не ще да порасне.
Със плитки стърчащи ходи по мен.
Ех, откога, откога все така сме
ръка за ръка. Любовен рефрен. 

© Галя Кутулева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??