Моята истина е, че те обичам 

и не успявам да те забравя, 

колкото и усилия да полагам — 

отново пред себе си те виждам. 

В прегръдките ти пак потъвам, 

от целувките ти в огън изгарям. 

Всичко в мен крещи, че те желая, 

че ти си моят мъж пред Бога и света. 

Без теб всичко е лед и пустота, 

без любовта ти аз съм половин жена. 

Без теб нищо за мен няма смисъл, 

с теб си отиде всичко красиво в един миг. 

Очите се напълниха със сълзи, 

знаеха, че повече няма да те видят, 

че си отиваш завинаги от моя живот, 

от моя живот и от моята любов...

Без теб така боли ме всичко: 

душата от любовна болка стене, 

сърцето плаче с кървави сълзи 

по безнадеждно изгубената ни любов.

01.11.2020 г./ 19:30 ч.

Гр. Хасково