МОЯТА ИСТИНА
Аз не тичам. Не спирам. Вървя - не едва.
Пак срещам затворена все онази врата.
. Този път ме извика една странна жена
– Аз съм твоята Истина. В своя дом си. Ела!
С чужди пътува. Сред измами живя.
Стара стока купува на висока цена -
уж ти бяха приятели, а те… врагове.
Аз те чаках години и дни, часове…
От твоето детство останаха те.
Да се помним твоята майка ни завеща.
- Открих те аз бедна, измъчена и сама - ...