Някъде заключена, сама,спи на тъмно моята китара.Потънала във прах и във мъгластруните и вече онемяха!
Помни тя отминалите дни,когато бяхме с нея двете млади.С колко сълзи я поих тогаз,колко песни двете сме изпяли!
Приятелка ми беше. Най-добра.Тя беше ми за брат и за сестра.Тайни нямах никакви от нея.Изпявах си и радост и тъга.
Сега стои захвърлена, сама.Без струни. Глас не и останада свири и да пее с мен в нощтаи пак да бъде моята опора!