Jun 14, 2013, 10:39 PM

Моята китара 

  Poetry » Other
750 0 3
МОЯТА КИТАРА
Китарата ми в ъгъла стои,
обгърната в мълчание самотно.
Подпира се на белите стени,
следи ме търпеливо и охотно.
Навярно нещо много и тежи –
кога ли за последно я погалих?
Намрàзила е моите лъжи
и мен дори – задето я оставих.
Тя има свое мъничко сърце –
невидимо – каквато е душата,
но сгуши ли се в двете ми ръце, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Гъдев All rights reserved.

Random works
: ??:??