Като ябълка измита на дъжда,
като сЪлзи по лицето на морето,
близост след неистова вражда
и пауново перо, което
е един забравен талисман -
моята любов е тъй различна.
Летен спомен, нежно разпилян
от ръка небрежна на момиче...
Моето вълнение е тя,
светло вдъхновение и трепет...
Сребърна въздишка на цветя,
сплели стъбълца в копринен шепот...