Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Jun 16, 2013, 10:42 PM

Моята Любов 

  Poetry » Love
785 0 5

 

Слиза сякаш от небе с дъги от обич,
а изкачва висоти със пробег във сърцето.
Извисява се в душата от полята нежност,
и заспива... все така на дясното ти рамо.

Всяко утро със усмивка цветна те очаква
моята Любов с голяма главна буква.
Нощем все безпаметна се скита, после хуква
към вселени неоткрити, които обитава.

Ти за нея нищичко не знаеш, не разбираш.
Тя за теб обхожда Ада вместо Рая...
няма път, защото не я искаш, не обичаш.
Тя не знае накъде се спира в края.

Всичко е за Нея все начало, и лети
по небе от обич скрила всички сълзи.
Погледни и виж Я, как сред нощните звезди,
все те дири, ще ли Я откриеш най-накрая...

Стига пропасти дълбоки и във устрем,
как да спре над бездната сама не знае.
Аз не мога да Я спра и със нея скачам,
а сърцето ударите на съдбата ми чертае...

 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??