Sep 9, 2023, 6:12 AM

Моята Мария 

  Poetry » Phylosophy, Civilian, Other
314 0 2

 

Моята Мария

 

Моята Мария я сънувам. 


Тя без сън живее, без мечти,
в двете й очи светът нахлува,
тя се моли нявга да заспи,
а синът й – вечен, непокорен,
вечно жив, затуй – и задължен,
моли се, за майка си се моли
някой ден денят да е блажен,
да се смеят хората без болки,
да не се страхуват от смъртта,
да си вярват, и не се съмняват,
че без страх ще дойде и сънят !

И тогава, ала не по-рано
моята Мария ще заспи ,
ще сънува - ниви разлюляни
от безсънните й
вечни
дни .

© Стоян Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??