В тихата, лятната вечер,
привел съм смирено глава,
свещица запалил съм вече
и моля те, Боже, това:
На бедния - дай Му жълтица!
На гладния - къшейче хляб!
На жадния - дай Му водица!
На слабия - дрянов кривак!
На гордия - дай Му смирение!
На смелия - дай Му победа!
На слепия - дай Му прозрение!
Буйният - кротко да гледа!
А хората нека живеят,
без страх от куршуми, войни,
за Тебе те химни да пеят,
да любят, да бъдат добри!
Ти дай им и Твоята истина,
достъпна за всеки здрав ум,
че ни в Библия, ни в Коран не е писана
зловещата дума "куршум"!
Страната ни, мойта Родина,
напред нека вечно върви
и Твоята Райска градина
на нейната площ положи!
Децата ни - в нея да раснат!
Дари ги и тях със деца!
Да имат те дни по-прекрасни
и Вяра, Любов, Светлина!
Ергените - дари ги с девици!
Момите - дари ги с момци!
Побелялата моя царица
на моето рамо да спи!
Най-сетне за себе си моля,
спокоен да склопя очи,
че огън се пали от този,
що Бог е дарил да гори!
© Красимир Дяков All rights reserved.