Моята Муза развихрена.
Не ме оставя на мира.
Сутринта от рано е станала
и място не си намира.
Какво толкова се разработила
че ми изкарва душата?
От писане не се печели
не е ли разбрала играта?
Моята Муза, прекрасната
не ме оставя на мира.
все ме гледа захласната
и от обич примира.
Нощем ме буди в просъница
денем ме рушка да бързам.
Моята Муза безпътница
пак за стола ме върза!
© Слава Костадинова All rights reserved.
Благодаря за коментарите