Музата на моята поезия
ме спохожда само в тежък ден,
в мигове на бликащи трагедии
и последствия от нощни грехове.
Но подобни дни са утешения,
щом прелеят думите през мен,
греховете - сбъднати видения,
ме държат във фантастичен плен.
И оставям се на чудната омая -
да съм истинска, единствена, сама...
разточително да бъда вярна
и унищожително добра. ...