Не ти ли омръзна да ходиш до днеска

на работа от понеделник до петък?

Да миеш косата и гласиш прическа,

да вдигаш и кръвно, да чувстваш несретък?

И в кухнята вечер да готвиш до късно.

Пране да простираш и пак да прибираш.

С парцал да минаваш, където е мръсно.

И да ми сервираш, и да отсервираш.

Чинии да миеш и ризи да гладиш.

Лекарства за двама за лек да купуваш.

На стари години и зъби да вадиш...

Когато съм болен над мен да будуваш.

Това е геройство невидно и тайно-

виси по ъглите на нашата къща.

Но то е за мене и видно, и знайно,

и всичко към тебе със обич се връща.

Затуй те избирам на мен да си муза

и в името твое куплети да пиша.

Целувам те нежно по лявата буза

и нека сърцето ти с мойто да диша.