Моята нафора
Вървя по пътека тиха,
отрупана с нежни листенца от цвят.
Вчера отронени от дъжда, а сега вятърът ги духа
тънко и тъжно те звънят,
накичиха моите стъпала,
искат с нежност да ме облекат,
събрах ги леко, и в шепа скътала -
погледнах ги! И ги разпознах - те са моята нафора!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up