Бяхме близко и толкоз далече
в тоя дъжд неочакван, пороен...
Ти - с мъжа, елегантно облечен,
аз – отсреща, за теб недостоен...
Той галантно отвори вратата -
във колата да влезеш на сухо...
Аз си бършех в дъжда очилата,
бе във мене и мрачно, и глухо...
Ти уплашено в миг ме погледна
и нагоре с очи ми показа...
Туй си спомням в дъжда за последно...
После рухна връз мене перваза... ...