Моята Планета АД

Какво ще кажеш за моя Ад,

Ела във моя свят...

Да те разведа ли скитнико или те

е страх, че ще се изгубиш в мрака?

- Чудя се какво ли е да си щастлив,

защото аз всеки ден в болката тъгата

си преглъщам, сълзите си да скрия...

Ела, ела или те е страх...

Знам аз съм жив, но мъртвец ще си

остана!

- Чудя се, Колко ли лъжи

можеш да ми изречеш,

колко от тях мога аз

да понеса!!!

Знаеш ли, да страдам не ме

е грижа. Знаеш ли, от смъртта

не ме е, страх, живота е

скука...все ми е

едно, в безразличие завинаги

ще остана...!!!

В сърцето истината ще крия,

Не ме е страх, себе си да покажа,

И добро в този свят няма, а

аз така копнеех....

Сега всичко е потънало във мрака,

ледено - студен, завинаги

безразличен ще остана....

Какво ще кажеш сега щастливецо,

Ще дойдеш ли с мен във моята

планета Ад, или още те е страх?

Знаеш ли мизернико, бягай,

бягай докато все още не си нагазил

във тихите води, те са най-дълбоки...

Бягай, спаси своята душа....

Или вече е късно за това?

Бягай или ще носиш кръста, на

моята тъга,

Знаеш ли щастливец ще е този, който

жив остане във моите очи!

Бягай надалече, там където слънцето

ще те спаси!