Ах, ти, моя сладка, мила,
изпълнена с любов, с душевна сила.
Отминават часове, месеци, години,
отминават пролети, лета и зими.
А аз все така ти се възхищавам,
но само малка част от теб познавам:
толкова долини, езера, поляни,
толкова гори, блата, цветя сияйни,
толкова листа е вятъра повял,
толкова места, които аз не съм видял.
Трябва да побързам, времето не чака,
инструмента на строителя заплашително потраква. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up