Срещу мен се изправи самодива чудна,
ущипах се, уви, бях будна.
Погледна ме сякаш с горящи очи
и над мен се извисиха всички стари мечти.
Стъпката и плаха, тиха приближи се,
с жестове ми каза "усмихни се".
Погали бялото усмихнато лице
и подари ми тя нейното сърце.
Приседна до мен тихо, безмълвно,
усмихна се с тези горящи очи...
И сякаш всичко стана по-чудно,
когато каза:"Ще бъдеш обичана и ти!"
Тръгна си бързо моята самодива,
беше наистина много красива.
С коси от катран, подарени от нощта
и с една нежна, ангелска душа.
Минаха дни, месеци, години,
изчезнаха някъде всички самодиви.
Само аз не тъгувах за нея,
защото знаех, че тя в мене живее.
Колко пъти я търсех през нощта,
там, сред поляната от дивите цветя.
Да я попитам къде е този, който ще обичам.
Дойде в съня ми мойта самодива
тъй прекрасна и така щастлива.
И подаде ми в ръцете най-красивото
си цвете.
С нейното сърце обичам и живея,
очите греят, а усмивката е красива.
Точно за това копнеех, да стана самодива!
© Брияна All rights reserved.