Разточителна на грим бе моята съперница, с душа, прокажена отдавна, лъстива и красива леконравница, която ме измести моментално.
Кажи, любими, по-добра ли беше тя в задоволяването на първичните ти страсти, защо тогава бързо я остави сам- сама и при мен се върна пак да търсиш ласки.
Но знаеш ли какво - не си познал, от старата искра пожар не лумва, затова върви си сам по пътя, който си избрал, аз към тебе вече съм изстинала и чужда.
А грешката отдавна ти простих, някога разплакана пред баба, защото, знаеш ли, какво от нея чух - чедо, който истински обича, той прощава.
Много ме развълнува това ти стихотворение!И е истина-"Който истински обича,той прощава"...нали знаеш-"Да се греши е човешко,да се прощава-божествено"..Браво на теб!!!Прегръщам те
Иве,стиха ти меко казано ми хареса.А онази "другата" не те е изместила,просто за съжаление мъжете са доста елементарни и имат нужда понякога да изпуснат парат със себеподобни жени.Но когато се е осъзнал,се е върнал към теб.За съжаление обаче,струва ми се,ти не си изстнила,а просто си много ядосана и наранена,и плод на тъгата ти е това чудесно стихотворение.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.