Душата ми - незнайна птица,
сълзата ми - дъжд от ясното небе!
Сърцето как потупва тихо,
а всъщност вика, удря - бясно, силно!
Идва полъх някъде от далечината,
полъхът на самотата!
Силен вятър го донесе,
всичко в мене той разтресе!
Облаци задават се от небесата,
черни, мрачни са зловещи!
Слънчев лъч опитва се да го прободе,
белег да остави в небесното сърце! ...