Черни сълзи за вечен живот
(на Еската Виктория)

Тя плаче...
След нея се стича река от черни сълзи.
Болката, разцепваща душата й не стихва...

О, плачи, плачи, ти, ангеле небесен.
Дари ни с черните сълзи.
Ние ще живеем вечно, дорде болката не спре.
Когато ти страдаш, ние ще живеем.
Но спре ли болката, ние ще умрем.
Затова ние убихме твоите най-скъпи същества.

О, плачи, плачи, ти ангеле небесен.
Да има болка в твоята душа.
Не спирай да вървиш,
гледай света потънал в Мрак.
Убихме всички,
защото се нуждаехме от твоите
черни сълзи за вечен живот.

Ние пием от черната река,
ние пием от черната река...
за да живеем вечно.

След смъртта

Стон от болка, стон на умиращ.
Пропилях си живота и плащам си сега...

След болката идва смъртта.
Потапям се в мъгла
и виждам силует в качулка...
Смърт е това,
дошла е за моята душа.
Красива е смъртта...
Готов съм да умра!
И вярвам ще видя неземна красота...

Стон от болка, стон на грешник...
Нима това е след смъртта?

Птицата за отвъдното
(пророчества)

Крила, черна перушина и кръв,
но няма спиране - мъртвото зове.
Мъртви сенки ходят в нощта
и търсят птицата за отвъдното.
Но няма я птицата,
тя лежи в локва от кръв.
Телата мъртви остават в нашия свят,
голи, разхождащи се навред.

***

И ето - ТО вече превзема света.