Мрак Сама съм и свивам се във тъмното.
На две се сгушвам тихо под одеялото,
усетило вече страха ми.
Трепери сърцето, трепери душата ми,
превива се под тежестта на мрака.
Застинала тихо, свита на кълбо,
не смея да дишам.
Душата ми, свикнала лошо да чака,
бавно умира.
Не искам аз да оставам сама.
Не искам аз тъмнината.
Тя плаши ме, обзема ме цялата. ...