В този мрак, така злокобен
изглежда в мислите си пак заробен...
Стоя, чакайки нещо да се случи,
нещо малко сърцето да отключи...
че застинало е в злокобния час,
маската отново сложих аз...
Чакам, но не знам защо...
душата иска нещо малко... но добро...
Да почувства топлина,
макар и от отдавна изстинала ръка...
В този мрак, така злокобен
в мислите си пак ще съм заробен...
Ще почакам, но не зная до кога...
Ще изляза от тази тъмнина...
Мислите мъглата ми замайва,
но сърцето не иска да се отчайва...
Може би нощта не е жестока...
може би красотата е във мрака...
в него се намира вярната посока...
и щастието умее да чака...
© Маги Христова All rights reserved.