Мрак
В мрака тъмен пребивавах,
Без звук, без светлина
Друг живот аз не познавах
Живях спокойно в самота.
Нямах сянка, нямах глас,
Не знаех цвят, не знаех смях.
Силна бях със свойта власт
На мрака аз кралица бях.
В един момент във мрака непрогледен
Пробиха слънчеви лъчи
Видях сянка, чух и песен
И на прага ми стоеше ти.
Подаде ми ръка и ме поведе
В твоя свят тъй нов и непознат
От кралството ми тъмно ме изведе
И ми показа що е смях и що е цвят.
Видях небе, видях земя
На нежен полъх паднах в плен
И вече аз не бях сама
Защото имах те до мен.
Кралица бях на тъмнината
Живот живях самотен и суров
А ти- господар на светлината
Научи ме какво е то любов.
© Луна Скай All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хареса ми!
-
Много ми хареса Луна и мога да ти кажа, че и аз съм се чувствала, като кралица в мрачен замък, заобиколен от облаци нещасие, мика и гъмотевици от ярост, но се намери лъч светлина от една прободена ръка, която раздра мрака, строши замъка и ме измъкна от моята съмота!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
