Мрак на разсъмване
Шепот и полет се сляха в тревите,
люлка за птици над праг майсторя́,
мостът на залез към мене превит е,
виж го ти, слънцето, пак догоря.
Кой ли с „Върти се!“ Земята ориса?
Слизаш и качваш се, все ненавреме.
От термометри животът го втриса,
и току-виж „с косата“ го вземе.
Спуснах ти стълба, нощта се катери.
Една люлка целува вятъра.
Скри се Луната – древна истерия.
Аз съм спокойна... да не повярваш.
Ще се опитам света да не будя.
Скрит зад ушите, брокатът е ситен.
Ти ме разглеждаш и още се чудиш
как и кога си отрязах косите?...
Моля не бързай, мрак на разсъмване!
Няколко мига трябват ми живи.
Дали звездите идват по тъмното,
за да бъдат птиците щастливи?!
Свързани произведения
Comments
-
От мрак се ражда светлина и мисля, че някъде прочетох, че светлината колкото и да бърза, мракът винаги пристига пръв... звучи като невъзможната любов - благодаря ви, Вили и Велина!
-
Много, много ми хареса! Но ми стана тъжно, защото е толкова осъзнато....и въпреки това, в мрака има искрица.
-
Пиши, думите те обичат, един подарък и тук от мен:
https://www.youtube.com/watch?v=enxS9WTfSNE -
Съвсем съм съгласна, Жени - започна ли да пиша за мрак и ми просветлява
и всичко отива.. -
Не е мрачен този стих, поне не е обичайния мрак... дозата му е достатъчна
-
Благодаря ви за думите, за стихчето (!) Дени, Мариана, Генек, Деа, Юри и Гавраил. Да не е в мрак душата.
-
Чудесен финал!
Поздрав! -
Красиво.
-
Макар с писма да моля Бога,
за твойта топла светлина,
за мен това е просто - Сбогом!
Във мрак е моята душа! -
Чудесна образност!🌹
-
Хахахах, ох. Разсмя ме 🤣
-
Дени, подсети ме за един скоро пуснат виц, как г-жа Меркел се оплаква на г-н Тръмп, че й е много мъчно, защото не могат да изпратят космонавти на Слънцето, а той я успокоява - "Не се притеснявайте, ще ги изпратим през нощта!" Поздрави и благодаря!
-
Ти искаш мрака да остане, аз слънцето
Няма да се разберем, Красе. 🤣
Страхотно е. Тази с косата ще има да взема.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
