Мрак… обвива сърцето ми
Страх… от последните дни
Дни, във които са губех
Сънища, в които се лутах!
Всички тези спомени - Подлудяват ме!
Всички тези мисли… затварят ме
В някакъв черен свят, свят на мечти
Свят на мрак, който обрича ни!
Слънце… стопля сърцето ми
Слънце... огрява мечтите ми…
…
В този свят не искам да живея!
Никъде не искам да съм родена…
Греха на миналото си не искам да нося
По-скоро бих ходила хиляди дни боса…
Даже… кръв да тече под нозете ми
Даже… кръвта да бележи падението ми!, пак ще ходя обречена…
Никой не може да ме спаси от моята гибел
Никой не може да ме спаси! Това е моята гибел… "живот" наречена!
...
В тишината… на нощта…
мога да гледам жадно всички звезди!
Но живота, ех, живота -
Обречен е през моите мисли…
И струва ми се,
че така или иначе… ще се изпари!
А ти нещо направи ли?
Успя ли да ми привлечеш вниманието…?
Разбра ли какво е разковничето…
Към вечното щастие?
Аз го разбрах, аз го разбрах –
Хи, хи, хи! Но няма да ти кажа
Защото някой друг от това ще пострада…
С формулата на щастието ще и аз пострадам!
Но аз знам нещо друго, много по-важно –
Животът на всеки човек е да прави нещата по-сложни…
В това няма никакъв смисъл, нали?
А трябва ли да има смисъл във нещо? Кажи…
© Кейтлин А. All rights reserved.