Мраморът не плаче
Превръщаш ме във статуя...
във ням и хладен мрамор
от тъга...
Очите пресъхват,
ръцете изстиват
и колко черна е тази тъма
сгъстена от мъката тегнеща в мен,
протягаща суха ръка -
жестока,
безмилостна,
с пръсти безплътни ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up